Раят в мен

26.11.2023 г., 22:37 ч.

Поезия

5.0 / 15

930 17 13

Навярно раят тази нощ е с мен,
докоснал се внезапно до Земята.
Не бях го викал - неосуетен
обсеби той неистово душата.
Усещам се неземно упоен,
самодостатъчен - притихнал.
Улавям лъч от ангели роден,
от потеклото си възкликнал.
Пространството е музика сега.
Долавям я от малката си стая.
Макар не паднал още вън снега,
с една блестяща белота ме вае. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Споделена тишина
От мене прати му...

Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми? Че погледът мой не достига до там. Далече, далече отдавна замина ...
Носталгично

Ще се прегърна сам и ще си тръгна. Без друго моите ръце не те докосват. Не знам в какво съм се превъ...
Под есента

Сега си пътник в есента белязан от сто жълтеещи през клоните посоки. Вървиш невиждащо, с листа према...

Още произведения »