31.05.2012 г., 13:29 ч.

Раз мисли 

  Поезия » Философска
451 0 0
Това е щастието във живота,
да се протегнеш, когато си унил,
да се разтегнеш и със охота
да изпратиш спрялото изгнило.
С въздишка да почистиш път,
да диша, да се движи и духът.
Отваряме ли се достатъчно, или
мъчно природата ще споделим.
Всичко около нас си е природа.
Да вземем котето като порода.
Каква е разликата помежду ни?
Ще стане и ако иска, ще се храни, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Предложения
: ??:??