aramex70 (Росица Илиева)
35 110
6.07.2008 г., 7:37 ч.

Разбирам 

  Поезия » Философска
688 0 7

Дъжд,

         спирка,

                       тролей!

Пълзя тихо по булеварда

в духовен апогей.

Светлинките се вмъкват

през стъклото, вътре в мен.

Тъжно греят елхите

след новогодишния ден!

Някой е съблякъл като дреха оптимизма!

Зъзна! Студено ми е!

Крия ръцете си в ръкави,

а мислите - зад нрави, общоприети.

Омръзна ми от адаптация,

хора, вещи и понятия!

Достатъчно! Слизам! 

Ще вървя пеша!

Издърпвам ципа до горе

на своята непримиримост!

И тръгвам!

Дъжд! Вторник! Разбирам!

© Росица Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??