yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
31.05.2014 г., 12:46 ч.

Разчорляне на светлината 

  Поезия » Философска
666 1 10

Наливат нощем самодиви

блаженство  в чашките на мак.

И над притихналите ниви

разстила се сатенен мрак.

 

Там – страстен, шушне суховеят

в косичника на зрял мамул,

а сутрин славеите пеят

и будят чул и недочул.

 

Асмите с пукот се разлистват

под стъклената хладина

и жилчици тръпчиво плисват

уханието на жена.

 

Тогава виното е още

въздишка слънчева на грозд

в гръдта на септемврийски нощи.

И щрих в набъбналия плод.

 

Тогава думите са близки

до смисъла и до смъртта.

И само който не е искал,

не си е спомнил за дома.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??