18.11.2008 г., 21:44 ч.

Разцъфтели завинаги 

  Поезия » Друга
761 0 9
РАЗЦЪФТЕЛИ ЗАВИНАГИ
Когато се белнат чукарите...
и сгреят се плочи изстинали,
пак образи живи по гарите
влак чакат отминал завинаги.
Там, сграбчили дните във дланите,
възкръсват мечтите преплетени.
От снимките тихо мен канят ме
за мойта прегръдка - те, клетите...
И тръгвам превзел калдъръмите
на детството мигом отминало...
и търся пак двор под салкъмите - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Предложения
: ??:??