Чувството особено, отново ме обхваща,
вдъхва ми нов живот...
Трепва сърцето, нов ритъм подхваща -
надявам своя хомот...
Спуска се мъглата на моята слепота,
заглъхват думите...
Душата ми хуква, изстива кръвта,
замират звуците...
Ето я идва моята дяволска сестра -
усмихва ми се подло...
Побягнах, но с писък тя ме раздра -
паднах безстонно...
© Гергана Тодорова-Вачева Всички права запазени