Отричаш някога да си ме изоставял.
Говориш как си винаги до мен.
Разказваш как от себе си си давал,
останал си изчерпан, изхабен.
Мислиш не в тебе е вината
за моето разсеяно "здравей".
Не разбираш за какво е суетата,
с която подминавам твоето "недей".
"Недей ме гледа, все едно не ме познаваш!"
Да те познавам... мисля никога не съм.
"Недей да тръгваш! Защо ме изоставяш?"
Объркал си се, аз отдавна съм си вън. ...