7.09.2016 г., 16:41 ч.
Раздяла
Без да искам те докоснах,
някак плахо,
трепетно до болка и ...
топла мълния премина през ръцете.
О, още миг ... почакай ...
нека за последно те докосна!
А после?...
После си тръгни за сбогом.
А в мрака ...
като прекършена върба стоя пред теб,
без стон, без повей.
Боли! ...
някак плахо,
трепетно до болка и ...
топла мълния премина през ръцете.
О, още миг ... почакай ...
нека за последно те докосна!
А после?...
После си тръгни за сбогом.
А в мрака ...
като прекършена върба стоя пред теб,
без стон, без повей.
Боли! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Дочка Г Всички права запазени
Предложения
-
-
По дяволите – плитките води, които давят снажни вълноломи. След тях е нито пепел, нито дим, но прист...
-
Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми? Че погледът мой не достига до там. Далече, далече отдавна замина ...
-
И пак отново на гърба на тази дата съм залепена като плик към марка в писмото, дето няма да изпратя ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
