26.03.2022 г., 9:30 ч.

Разглеждане на Димитър Драганов 

  Поезия
353 6 11

Аз се казвам Димитър – поет, и блуждая в безкрая на времето.
Аз в живота си нямам късмет и проблемите стрелят ме в темето.
Бях наивно и тихо дете. Бях небе над бургаските солници.
Бях обично от всеки момче, но израснах самичък по болници.

Не успявах да дишам от страх. Той, животът, по пътя минаваше.
Всеки трепет разби се на прах и след него тъга ми оставаше.
Не разбирах тъгата си аз и се губех дълбоко в заблудите...
Ако нявга запея без глас, няма смисъл на мен да се чудите.

Не докоснах щастливия ден и се борих – уплашен за дните си.
Всеки страх, като мрамор студен, го прикривах умело в очите си.
Не постигнах добрата съдба, за която в страдание пиша.
Не търкулнах на запад стиха. Свободата в гърдите ми диша!

Аз се казвам Димитър – поет, изтъкан от безкрайни въпроси.
Аз в живота си нямам късмет и тегоби в душата си нося.
Ако някога гръмне небето ви и пред вас се стовари тъгата,
ще целуна със слово сърцето ви и ще върна мира на земята.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за споделените коментари, мнения и опит! Тази творба бе малко по-лична. Бъдете здрави и щастливи!
  • Животът е простичко нещо, ние хората го правим сложен. Продължавай да твориш и да бъдеш! Поздравления за творбата!
  • Чудесен автопортрет!
  • Много добро!
  • Въздействащо, откровено, истинско!
    Бъди!!!
  • Издаваш стихосбирки, дават те по медиите, радвай се на таланта си, намерил си начин да се изявяваш. Много хора са като теб, всеки има проблеми, но всеки си носи кръста. Щастлив бъди с това, което имаш и си! Всичко останало е суета!

    Смирненски е живял с "жълтата гостенка", оставил ни е едни от най-красивите стихове.
    Руми го е перефразирала. "Юноша"
  • Ти не знаеш защо на тоз свят си дошъл
    и в трудни моменти питаш.
    Но до теб винаги има друг,
    не е нужно дори да го виждаш.
    А нима само това не е плюс,
    че твориш и в "Откровения" пишеш! Бъди и поздравления!
  • Недей така...всеки има късмет!
    Че е жив, че е на тази земя!!!
  • Много болка и тъга , а финалът е право в сърцето.
  • Много въздействащ автопортрет. Зрял, минорен, труден за преглъщане. Но финалът тежи достатъчно, за да балансира. Адмирации!
  • Хубаво стихотворение. И аз за себе си мисля подобни неща. Май и аз трябва да напиша нещо автобиографично. Затова ще ми е трудно да те подкрепя - да ти кажа "Горе главата" например. Но те разбирам много добре.
Предложения
: ??:??