Узряха черешите юнски, мамо.
Натежали са клоните с едри рубини.
Не спира да тежи и в мене… Само
тъгата тлее като пламък на свещ от години.
Животът тече по своето корито…
Бързеи, водовъртежи… Не е леко!
Запълваме на дните дъното пробито…
Ние сме си двамата! Децата - далеко.
И на тази Задушница няма да мога
да поседна при теб до мрамора сив.
Под снимката ти пладнуват пѝреят и троскотът,
В душата ми коренѝ пелинът горчив! ...