Разхождах се... сред хората...
и стана ми студено.
Опитах да се сгрея
над разпален куп изписани листа.
Загаси ги вятър от ръцете на лилит,
а дяволската нощ роди
тез безмислени слова.
И тях ще ги превърнат в пепел ...
някога и някъде от някой друг,
опитващ се да разтопи
сред хора заледената среда,
пэвярвал, че все някога ще се получи
щом неусетно вълците
се превърнаха в кучета...
В нея изгубени души ще продължават
да търсят онази... другата единствена
без помощта на Ячин или Боаз,
жадувайки пред нея да застанат
с думите:
- Здравей! Това съм Аз!
© Вили Тодоров Всички права запазени