Разкажи ми...
Разкажи ми за мен…
Сякаш разказваш на човек, когото не познаваш,
току-що срещнала си го на пътя и случайно той те пита,
бъди честна както пред мен, така и пред себе си.
Разкажи ми за мен…
Кажи ми, какъв бях в твоите очи,
какъв ме помниш ти.
Весел, тъжен, самотен или щастлив,
черен, бял, цветен или просто сив,
човек ли съм въобще, кажи ми.
Ако съм…
Разкажи ми за мен, за човека,
защото себе си не зная къде да търся,
къде съм, идея нямам, какво ли правя,
за какво ли мисля и мечтая?
Себе си чувствам аз погубих,
в стремежа красив и светъл,
като стотинка малка се изгубих,
измежду черната си пепел.
Разкажи ми за мен,
въпроси много имам аз за себе си,
а отговорите ни на един аз знам,
ти си ми последната надежда.
Разкажи ми за мен, моля те…
Не, не питай, как, къде и кога…
А просто...
Разкажи ми за мен…
© Кирил Юнаков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрав и от мен за идеята!Прекрасно претворена в стих! Но не очаквай друг да ти каже кой си, ти сам трябва да го разбереш!БРАВО!!!
-
Много интересно стихотворение...
Идеята ти е чудесна
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
