Не мога да плача, но искам

Защото съм мъж

Сълзи по принцип не проливам,

освен по време на дъжд.

Не мога да викам, но искам

Защо ли пък не?

Продължавам юмруци да стискам

И да си повтарям, че редно не е.

Не мога да скачам на воля

Е как така?

И всеки път да се моля

Да ми протегне някой ръка.

Не мога, но искам

Омръзна ми да съм безлик

Омръзна ми само да викам

И да се правя на велик.

Но знам, че момента сега е

И повече няма така

Да чакам, а грабвам го, мой е

И тръгвам към него сега.