С Андрей Първозвани си тръгва ноември.

Ще го запомним с маска и с есенен шал.  

Загърнат с тъга и с палто от надежди

чезне в мъглата замислен, смълчан.     

Бавно пристъпва, а след него декември

прага прекрачва с препълни торби.

В небето препуска впряг от елени,

гирлянди скрежат в разноцветни искри.

Декември! Някому дал, другиму взел…

Смесени чувства, раздвоена душа…. 

Рождественска нощ  оживява с надежда,

с искрено чувство и с човешка молба…

Благословени да бъдем със здраве, 

с пречистена обич и светли мечти.

С коледен блясък да намигат звездите

в грейналите от очакване детски очи. 

Декември - уж същият, но и различен!

Ще дойде ли Коледа с фойерверки и гръм?

Очаквано весел, но се промъква на пръсти  

със скромен, лиричен празничен звън.

Декември - уж същият, но и различен…