25.02.2012 г., 1:51 ч.

Различна 

  Поезия
883 1 8

 

В пространството на пролети и есени

и двадесетсезонни сериали

живее тя – във крехко равновесие

със твърде неизбежните баналности.

 

Тя също гледа вечер телевизия,

а във неделя си лакира ноктите.

Но в лака сипва малко от магията,

която крие вътре зад окото си.

 

Усмихва се със устните си, тънките,

и сякаш нищо пак не се е случило,

но тайничко си пренарежда брънките

на тромавото ДНК на скуката.

 

От четири посоки, тя е петата.

И ако в Менделеевата таблица

са сто и осемнайсет елементите,

то значи тя е сто и деветнайстият.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Надя... Какво мога да отвърна на такива думи? Благодаря ти! За мен е чест и радост, че си тук.
  • Прочетох го отдавна. Но с твоите неща винаги си давам време за да отлежат в съзнанието ми. Стихотворенията ти са вид духовна храна. Която като всяка храна е необходима само на гладните за нея. А аз се радвам, че съм сред тях и винаги се чувствам с нещо по-обогатена след като посетя страничката ти.
  • ((( Розита, просълзи ме )))
  • Макар и да живее във пространството,
    което всички кротко обитаваме,
    той вижда на еднаквото нюансите
    и цял един различен свят създава,

    във който залюлява се вселената,
    побрана в шепа нежност и с ликуване
    се раждат светли улици, заченати
    от влюбен залив или пълнолуние.

    Навярно междузвездните мълчания
    до синьо са пронизали душата му...
    И всеки неин шепот е с ухание
    на нежност на ръба на необятното.

    Хубав ден, Вал!
    И весел празник
  • Прекрасна различност!
  • Много хубав, нежен стих! Браво!
  • Истината винаги е някъде извън.Извън четирите посоки,извън Менделеевата таблица,извън Вселената, може би.
    Красиви мисли си подредил.Аплодисменти.
  • Деликатен и крехък портрет на една малка паралелна вселена. Мисля, че всичко си сложил - поне всичко от важните неща
    С теб денят наистина е прекрасен
Предложения
: ??:??