Натежали от случване, мислите
се стаиха в очите ми празни.
И от дишане по-бездиханна съм.
Не желая се... даже се мразя.
Неизбежно потъвам във пясъка
и си шепна сама... като луда.
И ненужна се чувствам... измислена,
от подритване ставам си чужда.
Все по-малко се търся... изгубвам се,
от потребност съм все непотребна.
Вятър духа напук във косите ми,
тишината е смешно вълшебна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация