7.03.2015 г., 22:20 ч.

Различната 

  Поезия » Друга
643 0 9

До мен ли си, когато много тъжна
превръщам се във мъничка сълза,
изгубена в пустинята, объркана, 
пак диря теб, оазис във нощта?
До мен ли си, когато силно гневна
завихрям урагани от слова, 
а после, изтощено-безутешна,
опитвам себе си да събера?
Когато пък съм слънчева стихия
и често те изгарям с мисълта,
приемаш ли ме като орисия
или оставам въгленче в жарта?
Понякога съм бързоструен ручей,
а друг път жрицата на любовта,
и филм съм, черно-бял и скучен,
и птица със разперени крила.
До мен ли си? Прегръщаш ли съдбата,
дори далечна с тебе да летя?
Приемеш ли, приемаш и жената.
Различната... със многото лица.

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??