Създател се нарекох.
И думи нежни
в материя превръщах.
От кармакома в еуфория,
пренасях мислите си.
На теория не съществувах.
И се мръщех на лицата с етикети,
от вселената добре приети,
интелекти на хартия,
признали секти и магия.
Кръстещи се,
триещи колене в земята,
хранещи я с бензиновите изпарения
на таратайки скапани.
Почитащи бога на думи,
преплели пръсти и чакащи,
някой да изпълни молбите им,
някой да нахрани душата им.
А аз се научих да отминавам,
да попивам всичко живо
и да плюя мъртвото с живот.
Научих се и да създавам,
да руша, да ставам и да падам,
и да плувам в пот.
Да виждам въздухът как трепка,
да галя стръкчета трева,
да пазя чисто и да пиша,
да пиша чисто и да пазя.
И да ходя се научих,
дори наложи ми се и да лазя.
Не ви обичам, но не ви и мразя,
пазя се от приликите помежду ви.
Кармакома,
еуфория,
едно и също състояние,
различни думи.
© Нечарм Всички права запазени
Благодаря ти! Харесах