Разминах се с едно момиче,
разминах се с една жена,
и само моя е вината,
че сбърках златото с калта.
Разминах се с една жена,
загледан някъде встрани.
Беше ден...Да беше нощ
поне да гледах към звезда !
И само моя е вината,
че сбърках златото с калта !
Разминах се. С едно момиче.
Разминах се.
С каква жена !
© Стоян Стоянов Всички права запазени
Интересен стих!