28.01.2005 г., 9:22 ч.

Разминаване 

  Поезия
1079 0 6

           РАЗМИНАВАНЕ

 

Отиде си, преди да бе дошла

по-близо до най-страшната му болка,

преди да бе разбрала ясно колко

му струва безответното “Ела!”.

 

Навярно доста бе я заблудил

със свойте умозрителни модели,

прикриващи наистина умело

тъгата на един живот немил.

 

Опита да постигне яснота,

но тя помисли, че се забавлява.

Прие прощалното му “Съжалявам!”

за наранена мъжка суета.

 

А може би така е по-добре –

спести й много тежка отговорност.

Остана сам – безмълвно и покорно

на кръстопът в астралното море.

 

 

Бел. авт.: Стихотворението е втората част от триптих. Първата е “Елегия”, а третата – “Импресия”.

© Атанас Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво,,но е тъжно,когато хората остават неразбрани..
  • Ако е сгрешил, винаги има начин да поправи грешката, стига да го иска наистина.
  • Ще попитам лир. герой какво точно е спестил, но дали ще ми отговори? Изглежда ми твърде лично... Иначе сигурно и той се пита не е ли сгрешил в подхода.
  • Иска ми се да го разбера това второто...Защото това е трудното...Иначе никога няма да спрем да се питаме къде сме сгрешили...
  • Дали лир. герой е бил прав, като е заблудил лир. героиня с умозрителните си модели, или като й е спестил тежката отговорност? За първото - определено не, за второто - един господ знае.
  • А дали е бил прав...?
Предложения
: ??:??