Taso (Тасо)
31 168
1.04.2012 г., 11:22 ч.

Разминаване 

  Поезия » Друга
1009 0 6


През фалшивата позлата на залязващото слънце,
като ленива котка се извива трамваят
в дъгата от релси и жици, само за него познати.
Клатушка се тромаво и бърза да провери...
Дали е само илюзия?
Или там, в маранята, двете линии наистина ще се слеят.
А аз... Не намерих своята успоредна,
с която да се слея в безкрая.
И никога не успях в релси да вляза.
Не заобичах утъпкани коловози и познати посоки.
Все неуловимото скитах и търсих.
Стигаше ми да е незнайното - невидяно, неусетено още.
Нови пътища в мен се пресичаха.
И не разбрах...! Кога в кръстопът се превърнах,
на който с теб се разминахме.

 

© Тасо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??