Осем бе часът, създаващ еуфория.
Девет пъти изругах на ум, чакайки момента да те заговоря.
Десет нощи аз не спах.
На единадесетата си обещах.
Дванадесет души имаше около теб.
Тринадесет е на късме.
Пристъпих уверено напред, предполагам леко блед.
Усмихна ми се дяволито и каза ми "Здравей".
"Приятно ми е," ти отвърна "но дойде и моят ред".
"Чакай!" аз промълвих и ужким на творец, спретнах от списание ветрило, създаващо ветрец.
Получих благодарност и осени ме идея да напиша този стих.
Поседнах, описвайки щрих след щрих. ...