koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
3.07.2015 г., 15:59 ч.  

Размишления 

  Поезия » Философска
248 0 5

Печалното не е в това,

че вече съм в старостта,

а това,

че си отиде младостта.

На младини

говорех какво ще правя,

а сега говоря

какво преди съм правил.

Като млад не се боях

от черни коси и бели облаци,

а сега

най-много се боя

от бели коси и черни облаци.

Тогава се стремях

да имам, Боже, придобивки,

а сега се страхувам

да не загубя, което имам.

Знам, че 

бялата брада не става черна.

Но затова пък

аз се правя на "мъдрец",

чиято мисъл си е вярна.

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много харесах, Никола! Вълнението на душата е в "мисълта" - спомняй само красивото, мечтай за красивото все едно, че сега начева Пътя!
    Приятелски сърдечен поздрав!
  • Благодаря, Ведрин, че ме посети и коментира!Този факт ме радва, защото
    харесвам и ценя твоите творби.
    Желая ти хубав ден и спорна творческа седмица!
  • Вярно и много изстрадано! Трябва да се изживее, за да се усети цялата му правдивост! Поздрав, Никола!
  • Благодаря, Младене, за коментара!Живота е един дългогодишен опит- нищо
    друго!Поздрав от мен и хубав съботен ден1
  • Хубаво си го казал, Никола! Мъдрост прозира в тези редове. Мъдрост натрупана на основата на богат житейски опит. Хареса ми този твой текст.

    Поздравление за написаното!
Предложения
: ??:??