Размисли
Какво след себе си оставяш
за другите, около теб,
от себе си, какво даряваш,
като истински човек.
Любов запомняща, обилна,
истинска, безсмъртна и отвъд,
или следа болезнена и силна,
разяждаща най -здравата ти плът.
Дали пък във живота си учител,
послание от висши същества,
призван във роля на лечител
на земните души за любовта.
Катарзис е живота земен,
всеки своето ще си получи
от болка или любов обземен
урока си житейски ще научи.
В този кръговрат безкраен
всеки според опита себичен,
пречистен и за грешките покаян
ще се връща пак раняван и обичан.
За други пориви готов,
за разкаяния и грехове,
приел същинската любов
в душата си за всички светове.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
неотменно… красиво
и тъжно пътуване… там, към безкрая
омаен ни води… където и думи
и пътища свършват с мига мимолетен от нещо
било и отминало…
прекрасен стих, Джуди.. в унисон с моите мисли..
поздрав сърдечен за теб..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Катарзис е животът, да!
Чудесен стих!
((( )))