Размисли

6.07.2008 г., 16:46 ч.

Поезия » Друга

707 0 16

Дървото с въздишка отрони
листата си и оголя...
Остана пусто и самотно
насред огромната гора...
Така и ние осиротяваме,
когато нашите деца
отлитнат да си търсят щастието
по необятната земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Размисли

Искате да прочетете повече?

Предложения