ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
11.12.2011 г., 20:21 ч.

Размисли 

  Поезия » Философска
927 0 22

Човек се ражда с дързост  на поет,

намерил се във ритми барабанни,

и ризата щом върже на куплет,

от истините -  в себе си все пада...

 

И цар да е в най-чудния палат

със верни царедворци и велможи -

най-страшно е да бъде безсърцат,

когато смъква от душите - кожи.

 

Ако убие в тъмното сърна,

очите ù са писъчни куршуми

и от разстрела, късен, на съня

се връща парещ рикошет от думи...

 

Щом скитник е в мечтите си добри,

просията е истинска награда,

изпила от  вълшебните мъгли

една красива  вяра белобрада...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??