Мечтазаизгрев (Кети Колева)
19 128
25.10.2019 г., 15:16 ч.

Размисли на Кети и Дани /Мечтазаизгрев и Данида / 

  Поезия » Друга
827 3 6

Полунощ е, луната е изгряла,

навред царува тишина, 

сгушила съм се на поляна 

в прегръдките на майката Земя. 

 

Вперила съм поглед към звездите 

и мисъл ме гризе една. 

Дали това там горе са душите 

на милите ни същества?

 

Дали, когото на небето 

видим падаща звезда 

дошло е времето в което 

нов живот да създаде тя? 

 

Дали във Космоса живеят 

и други същества, 

обичат, мразят или пеят, 

за тях важни ли са малките неща? 

 

Дали се питат като мене 

поглеждайки към Млечния път

и колко много надалече 

на Бог намира се домът? 

 

Кети 

 

Не зная, Кети! Може би така 

в незнанието, Бог да ни извайва.

А всяка мисъл с падаща звезда 

да ни въвежда в неговата тайна. 

 

И аз се питам ровейки в пръстта 

дали ме чуват тате, дядо, баба. 

И как изниква винаги трева 

в легло, което Слънчице огрява? 

 

Защо сънувам нечие огнище, 

което тук не помня да съм палила? 

И губи се сънят недоразнищен 

от жалкият ми опит за познание. 

 

Това, което движим днес с очи 

е точна мяра, земна... да ни Има! 

Но то е повечко, от повече Земи, 

аз вярвам сляпо в Разумност незрима. 

 

Предлагам ти сега да помълчим, 

да кротнем с обич длани към Високо. 

Усещаш ли - по теб и мен твори 

чрез стих, божествено длетото? 

 

И нека бъдем мънички звезди, 

макар да топлим само на Земята, 

оставили Творецът да реши 

къде и как да сложи Светлината. 

 

Дани 

© Кети Колева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??