В нишата, зад трепкащия пламък,
сред сенките играещи, от камък
издялани, две длани над света
простират се. По дланите кръвта
с боя червена неизвестно кой
е нарисувал. Святост и покой
владеят храма. А отвън горещо
под лятното небе на Будапеща
сърцето на града пулсира лудо.
И осъзнах, че вечните заблуди,
в които проиграваме живота,
са нищо, прах. След кръста на Голгота ...