Като пролетна буря
ме подхвърля животът
разпилява мечтите ми
като шепа листа
раздухва илюзиите ми
раздвижва кръвта ми
но и ме смразява
дълбоко
захвърля ме в ъгъла
на най-дълбоките ми страхове
изтощава ме от емоции
с топлите си вечери
таящи обещания за лято
които невинаги се сбъдват
дава ми надежда за слънце
и си я взима обратно
с хладни устни целува страните ми
докосва сърцето ми
с дъждовни пръсти
влива се в душата ми
като пълноводна река приижда у мен
мислите ми помита
и руква изпод клепачите
разлива се във вените ми
в косите ми
на тънки сребърни поточета
и изсича брегове
като белези от усмивки
край устните
© Зорница Станчева Всички права запазени
Харесах стиха ти, поздрави!