alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
30.03.2008 г., 9:33 ч.

Размисъл  

  Поезия » Философска
836 0 15
 

Силата на времето е в бремето.

Бавно и полека те товари.

Възрастта видоизменя скелета

и не можеш да вървиш изправен.

 

А преди вървеше пълен с гордост.

Винаги прегърнат с любовта си.

Тя ли теб те изостави подло

или ти я размени, нещастнико?

 

Както и да е. Носи товара си

и прибавяй още. Още. Още...

Компенсирай с него изневярата.

Гъделичкай чувството за мощност.

 

Знаеш ли, че някъде по пътя,

кротко ще приседнеш във канавката.

Ще стовариш всичко от гърбът си

и ще се загледаш нежно в мравките.

 

С тиха завист ти ще им се радваш,

щом ги разбереш, че нямат минало.

И ако после, тръгнеш безбагажен,

ще си прероден - и то завинаги. 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??