Докога ще се чувствам така...
не разбра ли вече сърцето,
невъзможна е тази любов,
абсурдно е – каза момчето,
безразлична за него е тя,
не бива да страдам тогава,
любовта е красива само така –
да е споделена, да носи наслада,
защото иначе не е любов,
а болка, огнена, смъртоносна,
разяжда душата и става товар,
невъзможно е да го нося...
но просто не мога да спра...
непрекъснато мисля за него
и нови, омайни мрежи плетя,
мечтая да спечеля момчето
и знам, че няма надежда,
че е безсмислено да се старая,
той няма да размисли, изглежда,
трябва да спра, да се осъзная...
нищо че в мен има много любов,
непотребна, но пък толкова силна,
невъзможна, но пълна с живот,
но как да я дам аз насила...
© Счетоводител Храбър Всички права запазени