13.08.2011 г., 19:54 ч.

Размисъл 

  Поезия » Друга
726 0 2

На моите Варненски приятели: Стоянка

Николова, Маргита Савова, Цветана Кайкова,

Ева Василева, Васил Моненски, Пенка Балева

 

Обичам на морския бряг да поседна,

да вдъхвам соления вкус на морето.

И синя безкрайност - с очи необгледна,

ми пълни душата, вълнува сърцето.

 

Морето нашепва за вечност и сила,

за някаква тайнственост неразгадана.

Вълна се издига - снага извисила,

понася я в пазва далеч в океана...

 

Тъй както вълната догонва вълните,

а първите с ярост в брега се разбиват,

тъй днешният ден е наследник на дните,

които безмълвно от нас си отиват...

 

Но ти си щастливо, море, че не свършва

неспирният бяг на вълните игриви...

Живота човешки - смъртта го прекършва...

За него ли плачеш със сълзи горчиви?

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??