На запад хоризонтът е прегърбен,
в усилие да задържи деня.
А мислите ми, кладенец бездънен,
връхлитат ме безспирно във съня.
Приканва ме отново път безлунен,
по ледените писти на скръбта.
А чувствата ми кошер са разбунен,
заседнали в плътта на есента.
В живота на отрязъка му кратък,
несбъднати мечти ще излетят.
Далечният самотен фар оттатък
ще ми покаже правилния път ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация