Не знам дали си струва да говоря за ползата от това да се общува, но не как да е, а пълноценно, защото точно тази характеристика липсва определено и за нея място има отредено на онази популярна междуличностно-човешка сцена...
И тъй - всеки иска да бъде чут и разбран, но разминаването, което възниква, навява срам... понякога... когато всичко се обърква и сякаш през носа на хората като сопол изхвръква... Разбирателството? – Не – Разбирането! Желаното от всички разбиране, различаващо се от обикновено цитиране на всеизвестни чужди мисловни продукти, наподобяващо мъртвешко рецитиране на суха теория от на БКП христоматията. Къде ли ни останаха думите? Може би загубиха се през годините? Може би умряха във войните и превратите? Може би се друсат с чалга в дискотеките? Може би забравиха, че има живот без телевизионен приемник? Може би „може би” е песен на Сигнал? И какво от това?!?!
Кой ще тръгне да променя нещо, само защото не се получило кой знае какво... да кажем нищо... очакванията са се оказали напразни, и на пух и прах разбити са на всеки празник??!?
Кой? Да му каже целият квартал, че е като селския глупак Драгой, дето смята, че боят си е бой и с него си проправя път. А кварталът? Той целият надава вой, че нямало аджеба кой да свърши там някакви неща за всички полезни – и тоя път!
Ето как родиха се купища предавания за караници в ефир между цял народ мъченици, които вместо след всяко ставане да се питат защо няма гражданско общество, играят си с човешки ценности на криеница и пишат го на сметката на друго човешко същество.
Мисля, че това трябва да е в друг раздел,няколко римувани думи не го правят поезия,не ме разбирай погрешно, не те критикувам, просто в тази форма е пръснато.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.