tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
6.10.2015 г., 1:16 ч.  

Разпали клада 

  Поезия » Друга
472 0 6
Един приятел нов се появи,
някак... на Любов приличен,
препрати сам през времето лъчи
и тихо каза: "Много ви обичам!"
Усмивката му пореше вълни.
Думите... докосваха душата.
Несрещан и различен може би,
прегърна ни със обичта си свята.
Макар и непознат, познат дойде.
Хаосът ни подреди във пъзел
и в миг, оформи се едно сърце
огромно и горещо като факел.
Той сложи мислите ни във едно.
Оформи ги в бленувана реалност
и завъртя ги в чудно колело
съвкупност... от магия и сакралност.
Въпросите заключи с катинар.
Безмислени са, щом чрез светлината
прозря сърцата, същи нестинар.
Разпали клада. Лумна тишината.
 
На В.П.
 
Стихът е провокиран от едно ново приятелство дошло отвъд океана, но събрало няколко човека в една мисъл, чрез дарената голяма Любов!
 

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах!
  • Хубаво е!
  • Не е нужно на никого да обясняваш от какво е провокиран стиха ти !Той докоства с истинска приятелска подкрепа пресъздадена от теб с толкова топлина и нежност!Поздрави мила!Във фейс бук го прочетох по напред но тук исках да го коментирам!ДО НОВИ!!!
  • Хубаво - поздравления за стиха.
  • Расмя ме от сърце, Вал!
    Не знам по палежите или гасенето им си, но и ти си добър човек!
  • Хубаво!
Предложения
: ??:??