Разпазарено
Бе вперил в мен поглед с очи изумрудени.
В ръката му пура димеше...
Търговец на каузи вече изгубени,
по дяволски нагло твърдеше:
"Този свят е затънал във блато дълбоко,
предлагам ти щедрост с охота -
достойна за душата ти цена висока,
и за мечтите - куп банкноти.
Стисни ръката ми, да сключим сделка, друже,
ти крак не сгъваш пред олтара...
В замяна искам само кротко да ми служиш -
какво днес значат чест и вяра..."
Без излишни гримаси и чупки във кръста,
без капчица жлъч и омраза,
и без да размахвам заканително пръсти,
съвсем по човешки му казах:
Не става, проклетнико, махай си лапите -
вярно, че много сме патили,
но фактът, че с Господ си мешаме капите,
с теб не ни прави приятели.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
вие двамата! последно предупреждение! после се сърдете на себе си!
-
Ритъмът на доста места е объркан. Слаб стих! Натъкмени рими, но нищо повече...
-
Любомира, аз обикновено, като не знам какво да кажа - си мълча...
Ето за това трябват промени, не само в софтуера на сайта, а и в правилника...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Дано никога не станете приятели.