Потрепва въздухът,
разпиляна ухае страстта,
танцуват звездите,
светулки-нашепващи за любовта.
Простенва нощта,
напомня на всички любящи сърца.
-Дошъл е моментът
душите да литнат като нежни перца.
Изпраща Луната
талази от страстна нега,
застинал светът,
само чувства изпълват нощта.
Покрива земята
кадифения нощен покров,
подпалва телата
и сякаш са в огнен обков.
Изпепелява страстта,
душите превръща в звезден прашец
и сякаш сърцата
с нежност погалва любовен ветрец.
Тиктака часовникът,
отмерва миговете на любовта,
изпраща Луната
талази от нежност пак към света.
© Росица Всички права запазени