Забравих миналите пътища за ден,
запалих ги с гнева на рутината!
Не ги пожалих, както и те – мен
стаиха се в мига на тишината!
Не ги премислих, за пореден път,
отказах и ги приютих във спомен.
Полузапазих ги единствено в мига
на капсулиран летен предиобед!
И тихо съхранени в мен – завинаги,
напомнят ми за своите следи
и ме причакват там, зад ъгъла,
разделящ няколко полу-съдби... ...