15.05.2015 г., 20:45 ч.
Разплискано е синьото в очите ти
Като усетиш,
че не мога да тека,
дишай дълбоко
и ме вържи за бреговете
на всичките ни спомени.
Ти си слънцето
над изворните ми страхове.
Крила за всяка капчица доверие.
Прелетните жажди на дланите
са нетрайни като люлка в мъгла.
Само думите слизат до свещени лози.
Само устните ни са заклинание ...
че не мога да тека,
дишай дълбоко
и ме вържи за бреговете
на всичките ни спомени.
Ти си слънцето
над изворните ми страхове.
Крила за всяка капчица доверие.
Прелетните жажди на дланите
са нетрайни като люлка в мъгла.
Само думите слизат до свещени лози.
Само устните ни са заклинание ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
