15.04.2015 г., 0:22 ч.

Разпятие 

  Поезия » Друга
263 0 2

Разпнати сме от слабости и грешки.

Невинни сме. Виновни, че живеем.

А раните от кръста ни са тежки.

Търпим и страдаме - това умеем.

 

Венеца трънен ни е битието.

Сами сме си палачи и съдници.

Последната надежда е отнета

и изгорени всички плащеници.

 

Че  всеки ден е нашата Голгота.

Катерим я без право на пощада.

Разпъва ни неистово живота

и който нероден е, той не страда.

 

Ще станем ли обаче по-смирени,

безгрешни, състрадателни, човечни?

Христос умря. За тебе и за мене.

И в дълг сме на разпятието вечно...

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??