Преди си мислех, че е драма да пораснеш -
забравяш всички луди своеволия,
искрите във очите ти изгасват...
Не исках да пораствам. И се молех
да бъда все невръстното момиченце,
което е заето с тривиалности,
със детско и наивно (не)обичане,
усмихнато глупашки в огледалото.
Сега разбирам – всъщност е подарък
да израстеш детинските си лековерия.
Голям човек развива се от малкия,
научил се какво е недоверие.
Откакто съм голяма ми е трудно
да съм предишното уплашено момиче -
да подминавам лесно всяко чудо
и да си мисля, че не ставам за обичане.
Сега се моля – нека да пораствам,
околните и себе си да опозная.
И вече знам – искрите не угасват.
Растат със мен. До степен на сияние.
© Теди Всички права запазени