5.10.2024 г., 8:48 ч.

Разстройството ми е в това, че не съм разстроен 

  Поезия » Философска, Свободен стих
120 1 1

В целия си яд,
седя заключен,
сред неувяхващ упад.

 

Шумът не затихва
отвъд моята врата,
но поне не ме е
сграбчил за врата.

 

О, завет мой,
остани изправен.
Търси.
Присъствай.
Не забравяй.

 

Каймакът на живота
е в това, да знаеш,
че си основан
върху онова
присмехулно, сиво
нещо, наречено
съдба.

 

Търси.
Присъствай.
Върви и съскай.

 

Съскай рожбата на
собствената си душа.
Но и я нахъсвай;
казват, че ще стане
по-добра.

 

Жреческа харта от „експерти“,
ни бог, ни идол би могъл
да я осенчи.

 

Гол сред голота,
да си гол е преднина.
Ще построя магистрала
с телата на твоите
изменчиви начела.

 

Да останеш неразбран,
дори от тези, на които
си най-предан.

 

Това е загадката,
зад кривата усмивка,
носена от изключителните същества.

© Авел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Само една везна може да напише нещо подобно. Плюс заглавие, никнейм и останалите анджаклами. Много забавно, успех!🙂
Предложения
: ??:??