tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
18.02.2010 г., 13:10 ч.

Разтварям си крилата 

  Поезия » Философска
790 0 10

Поглеждам си ръцете,
във дланите се взирам.
Бразди -  красиво цвете,
във мрежата откривам.

И всяка носи смисъл,
не шепнат, а  говорят,
че в тази на сърцето
искри пламтящи спорят.

Извивката нагоре
към хълма на Венера,
събира  срещи, болки,
любов...  обични хора.

Животът ми какъв е? -
гадая и се питам.
Ще продължи ли дълго? -
сребристи нишки вплитам.

Магично  пък съдбата
дланта ми раздвоява
на Аз и Ти страната. 
Умът се в тях вглъбява.

И кръстчета, звездички...
рисуват ми душата.
Но... зная,  аз самичка
задвижвам  колелата.
 
Не ще допусна никой
по пътя на съдбата.
Сама напред политам.
Разтварям си крилата.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??