Капки тъжен дъжд
ще разпилеят късния следобед
по раменете на прегърбения град.
Ще пръсне влага тъмен облак
по ръба на кихащите сгради.
Ще ревне с пълно гърло гръмотевица,
а вятърът, нафиркан с въздух,
бездънно жаден,
ще оплете дърветата в пиянско хайку.
Дъждът е непохватен груб любовник —
ще заблъска хора и прозорци
с хладните си мокри лапи.
Ще оближе всички пейки и тротоари.
А после
ще изтече през пръстите на шахта
в чаша огледална кална локва.
Неделя е. И светещите къщи
преглъщат мрака с глътка вино.
© Пепър Формаджи Всички права запазени