До 60 изкарах,
инфаркта два прекарах.
Сърцето се разхлопа,
бъбрекът притропа.
Простотата ме блъсна,
конфорта ми прекъсна.
Вече с уролога
водя диалога.
Кръстът ме остави,
хич не се забави.
Стомахът банално
ми направи кално.
Кръвното варира,
захарта вибрира.
Зле съм със очите,
камо ли с парите.
Джипито отсече:
"Пътник си човече!"
А пишете проза
с тази диагноза!
Аз съм си корав,
не и толкоз здрав.
Даже с тоя списък
не издавам писък.
Да, ще ритнем топа
и ще викнат попа.
Ала, туй след време...
Сега не ми дреме!
Мачкам ги чаршафите,
празня ги гарафите
с кюфтета и луканка.
Абе, ох бабанка!
И римите намирам...
Що да се стресирам?
От мен запомнете-
като мен бъдете!
© Георги Янков Всички права запазени