Стояхме с него двамата в нощта
и гледахме се като братя .
Погледът ни, срещнал се във мрака,
разказваше за дневната тъма.
Разказваше за нощни битки,
за дневни мигове и за мечти.
За пътя от небесните простори,
дълбоко в адови води.
Със него много сме видяли.
Мечтали, плували в мъгла и страст.
Понесли ударите, ласки,
измамите и лековитите мечти.
Близнакът мой от огледалото
със тъжен поглед ме следи.
И мисля си, поглеждайки в душата му -
реални ли са моите мечти?
Къде действителността ми е останала?
Къде е спряла своя бяг.
При мен в душата ми разбулена
или в света на огледалните мечти.
© Ноел Всички права запазени