РЕЧНИК НА ЗАБРАВЕНИТЕ ДУМИ
... на смислени мълчания богат, побратим на египетските мумии,
останах нейде в по-добрия свят, там, дето спят забравените думи,
в букварчето на нашите деца, в прашасала от век в мазата книга,
от Бога дадените ни словца – обичам те, здравей, добра ти стига,
хладилници на колелца, бръмчим в безсмислени миражи и химери,
кой скри от нас Вълшебния килим и го ската в най-тъмните килери? –
защо ли, питам се, живеем тук? – животни, надарени свише с разум,
не смогнем ли дори единствен звук от бащините думи да опазим,
по-благи и от утринни роси! – роячета светулки помежду ни –
аз ще се моля Бог да възкреси в душите ни забравените думи.
© Валери Станков Всички права запазени