tsofa (Марин Цанков)
210 396
23.09.2009 г., 14:44 ч.

Река (басня) 

  Поезия » Философска
564 0 8

             Река

 

Една река: голяма, дива,

от памтивека пълноводна,

била наистина щастлива

и горда, бидейки свободна.

Години нейната стихия

не знаел как да обуздае

човек или да прегради я,

но днес способен на това е.

И 'щото можел вече, явно,

да ѝ отнеме свободата

решил, че трябва, незабавно

контрол да има над водата.

Издигнал той стена висока,

дебела, триста метра шир –

от плитка станала дълбока

и я нарекли „язовир”.

Отнел ѝ двенките еднички –

гласа познат и бързината,

с които казвала на всички:

„Пази се! Скъпа е цената!”

Това не стигнало, обаче,

та с лодка взел да я прегазва!

С природа, който се закача,

обикновено се наказва!

Реката чинно го търпяла,

а той я мачкал – нямал жал!

И тъй историята щяла

да свърши, но...дъждът видял,

че помощ търсела сломена

и, мигом, силно завалял.

Порой нечуван! Седем дена

вода да сипе - се  не спрял.

И капки малки, но безбройни

за битка идвали под строй.

Човекът гледал ги спокойно:

„Ще бият скоро те отбой!”

Но го излъгало  окото,

защото сново, в боен ред,

на фронта стъпвали със мото:

„Един се скършва от безчет!”

През дните първи, много пъти,

стената давала отпор,

ала на седмия врагът ѝ

направил първия отвор!

Накрая тя не издържала

пред този мощен колектив

и се на части разхвърчала,

след произведения взрив!

Пак рукнала реката волно!

Свободна! Радостна! Щастлива!

Дъждът усмихнал се доволно

и се прибрал да си почива.

© Марин Цанков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??