Аз край Кайлийка съм израснал.

 Това е нашата река.

 Макар и малка, е прекрасена...

 Без нея щом съм, съм в тъга.

До днес, щом бях далеч от нея,

 за нейните води скърбях.

 О, мойта селска епопея 

 от тук  започнах и възпях!

 Кръщаван съм ù във водите...

 И с кравите израснах там.

 Препускахме след тях в мерите,

 гасейки летния си плам...

Катерехме се по върбите...

 Печехме там и риба с лук.

 И така, на обед сити,

 живяхме си  живота тук.

 А тръгнеха ли дъждовете,

 фучеше мътната вода...

 А зиме пък, по ледовете,

 вървеше нашата следа.

 Разделя селото, реката.

 Обраснала е със върби.

 О, тя на риби е богата,

 а и на детските бели...

 Тя беше бистра и  голяма,

 сега е мъничък поток.

 И блясъка, сега го няма,

 сега е само "жабокряк"! 

  24.09.2009г. с. Драгойново