Какво спечелих от живота ли?
Везните мерят само тленното.
Получих плюсове и минуси,
а думата ще има утре времето.
От нощите, пропити с недоспиване
спечелих думичката "мамо".
Ръцете детски на разсъмване
венец от обич са на моето рамо.
Но любовта не слагам на везната.
Такива чувства са неизмерими.
Не я купувам и не я продавам.
защото знам, че е неповторима.
Разплитах дни и крехки нощи.
и дълго след мечтите си се скитах.
Сграбчвах ги с продрани нокти...
И суетата в тръни запокитих!
Спечелих състезанието със себе си!
Не беше никак, никак лесно.
А после куп приятели изчезнаха...
Везната ги отмерваше по честност.
Научих се да давам, без да взимам.
Не тегне на везните моето състояние.
Подарявам от сърце, което имам.
и пак остава още за раздаване!
Какво спечелих от живота ли?
Пито – платено е до трошичка.
Не аз, Животът с мен спечели.
Всеки ден започвам на чисто!
© Даниела Виткова Всички права запазени